Специалистът по ултразвук изучаваше изображението дълго време, след което спокойно попита: „Колко партньори сте имали през живота си?“ Отговорът на този въпрос задейства верига от събития, които напълно промениха съдбата на нашето семейство.
Студеният гел се плъзгаше по кожата ѝ, а сърцето ѝ биеше толкова силно, че заглушаваше тихия шум на ултразвуковия апарат.
Франческа се опитваше да диша равномерно, но тревогата стискаше гърдите ѝ, пречейки на пълното вдишване.
Докторът мълчеше твърде дълго. Променяше ъгъла на датчика, приближаваше изображението, отдалечаваше се от монитора и всеки път намръщваше все повече. Това мълчание плашеше повече от всякакви думи.
—Докторе, кажете нещо, моля — прошептя тя, не издържайки —. Страх ме е.
Той не отговори веднага. Свали очилата, бавно избърса стъклата, сякаш печелеше време, и отново погледна монитора. В очите му се отразиха изненада и напрегната концентрация.
Франческа усети как студ пробяга по гърба ѝ. Мислите ѝ се смесваха: фрагменти от миналото, непълни разговори, дребни неща, на които никога не беше обръщала внимание.
Вътрешният ѝ глас шепнеше, че сега ще бъде казано нещо, което може да преобърне целия ѝ живот.
Накрая докторът се обърна към нея, вглеждайки се в лицето ѝ, сякаш търсеше потвърждение на собствените си подозрения.
—Кажете ми, моля —произнесе тихо и много сериозно—, колко мъже сте имали през целия си живот?
Франческа се изтръпна, сякаш въпросът я удари по лицето. В главата ѝ мигновено се появиха фрагменти от спомени, безсмислени сцени и стари разговори, които преди са изглеждали незначителни.
Тя преглътна треперещо и тихо отговори:
—Един. Само Марко. Целия живот. Защо питате?
Доктор Алесандро не се побърза да отговори. Отново се обърна към монитора, увеличи изображението, промени ъгъла на датчика и напрегнато намръщи вежди.
Пръстите му трепереха, сякаш виждаше нещо, което не се вписваше в обичайната медицинска логика.
—Сигурна ли сте? —попита, без да откъсва поглед от екрана—. Няма ли сериозни връзки преди брака? Няма ли случайни срещи, които може да сте забравили?
—Сигурна съм —шепнеше Франческа—. Защо ме плашите така?
В кабинета настъпи тежка тишина. Апаратът тихо бучеше, а на екрана се движеха бавно размити контури.
Докторът най-накрая се изправи, свали очилата и я погледна така, сякаш пред него седеше човек, чийто живот щеше да се раздели на „преди“ и „след“.
—Тогава се пригответе —каза много спокойно—. Защото това, което виждам, няма просто обяснение.
Франческа задържа дъха си.
—Според предварителните данни —продължи доктор Алесандро—, може да става дума за инфекциозно заболяване. Разбира се, това е само предположение и ще са ни необходими допълнителни изследвания, за да го потвърдим или отхвърлим. Но има един детайл, който не може да се игнорира.
Той я погледна внимателно и строго.
—Ако наистина нямате други партньори, източникът на инфекцията вероятно е близо до вас.
—Искате да кажете… Марко? —гласът ѝ се пречупи.
—Искам да кажа, че той може да е носител на вируса, без да подозира —отговори лекарят—. Някои инфекции протичат безсимптомно с години и се проявяват само при определени обстоятелства.
В съзнанието на Франческа сякаш нещо се скъса. Спомени, дребни неща, редки странни неразположения на съпруга ѝ се подредиха в тревожна мозайка. Светът, който още сутринта изглеждаше стабилен и разбираем, започна да се пропуква.
—Значи… той ми изневерява през цялото това време? —шепнеше тя.
—Все още е рано за изводи —меко каза докторът—. Но е добре да сте подготвена за истината.
