Когато националните паркови рейнджъри най-после се спуснаха в дълбоката яма в изоставено дефиле в Каскадните планини, първото нещо, което ги порази, не беше вик, а силна, задушаваща миризма. Опитни следотърсачи, виждали какво ли не през кариерата си, припаднаха. На дъното ги очакваше сцена, която нарушаваше всякакви представи за човешка природа – две тела, свързани по начин, който не би трябвало да съществува.
Така започна това, което медиите по-късно нарекоха „Случаят с горския хирург“.
Историята започва през юли 1995 г. в Белингам – тих студентски град във Вашингтон, разположен между залива Белингам и Каскадните планини. Там хората се познавали, не заключвали вратите си и живеели спокойно.
Емили Томпсън, 19-годишна студентка по биология, мечтаела да стане ветеринар. Тя била дребна, с червени къдрици и винаги носела скицник. Най-добрата ѝ приятелка – Дженифър Райли, по-голяма с година, учела английска литература и работела в библиотеката. Двете били неразделни.
В разгара на горещото лято те решили да прекарат уикенда в планината и избрали маршрут през прохода Хейз Лейк в националната гора Маунт Бейкър – Снокалми. Подготвили се добре, купили провизии и тръгнали рано сутринта на 21 юли.
Последният човек, който ги видял живи, бил собственикът на бензиностанцията в малкото градче Глейшър. Момичетата били усмихнати и спокойни.
Същата вечер Емили се обадила на майка си от рейнджърска станция и казала, че всичко е наред. Това бил последният ѝ разговор.
На следващия ден момичетата не пристигнали в следващата точка. Вечерта родителите сигнализирали полицията. Първоначално властите предположили, че става дума за забавяне или изгубване, но на 23 юли започнало издирване.
Скоро бил открит джипът на Дженифър, паркиран и заключен. До него – двете раници, подредени грижливо. Вътре имало всичко: палатка, храна, документи, пари. Липсвали само самите момичета.
Търсенето продължило дни и седмици с хеликоптери, кучета и доброволци, но без резултат. До есента на 1995 г. операцията била прекратена, а случаят постепенно изстинал. Родителите не се отказали, но с времето надеждата избледняла.
Три години по-късно, през октомври 1998 г., четирима ловци попаднали на дълбока яма в изолирано място, известно като Dead Man’s Gulch. Вътре се намирали два силно запазени трупа на млади жени.
Идентификацията потвърдила най-лошото – това били Емили Томпсън и Дженифър Райли.
Съдебномедицинският доклад шокирал дори най-опитните специалисти. Момичетата били държани живи известно време и подложени на жестоки действия от човек с медицински познания. Смъртта им настъпила бавно – от дехидратация и студ.
ФБР изготвило профил на извършителя: социално изолиран мъж, с медицинско образование, садистични наклонности и нужда от контрол.
Разследването насочило вниманието към Робърт Кейн – бивш парамедик, уволнен през 1994 г. за кражба на медикаменти и инструменти. Той живеел сам в хижа близо до мястото, където били намерени телата. В миналото бил заподозрян в нападение над туристка, но случаят бил прекратен.
Кейн обаче вече бил мъртъв – починал от инфаркт през 1997 г.
При претърсване на хижата му полицията открила хирургически инструменти, бележници с анатомични записки, тъкани, съхранявани във формалин, и снимки, доказващи престъплението. В един от тефтерите имало запис:
„Експеримент №7. Два обекта. Успешно.“
ДНК анализът потвърдил връзката между Кейн и жертвите.
Случаят бил официално закрит – извършителят идентифициран, но починал. За родителите нямало истинско възмездие, само ужасяваща истина.
Dead Man’s Gulch бил затворен за посетители. В Белингам трагедията останала като болезнен спомен и предупреждение, че най-голямата опасност не винаги идва от природата, а от хората, които са изгубили човечността си.
Паметта на Емили и Дженифър била почетена с мемориал, а семействата им създали фондация за помощ на близки на изчезнали хора.
Историята на „горския хирург“ останала завинаги като едно от най-мрачните престъпления в историята на региона – напомняне, че злото често се крие там, където най-малко го очакваме.
