Когато мъжът разбра, че лекарите дават на жена му само три дни живот, той се наведе към нея и с доволна усмивка прошепна:
„Най-накрая цялото ти имущество ще бъде мое.“
Но той дори не подозираше какъв план за отмъщение му е подготвила неговата „покорна“ съпруга.
Когато Лия отвори очи, веднага почувства как светът се върти. Тя не усещаше нищо, освен болка.
От коридора се чуваха гласове. Лия разпозна приглушения глас на главния лекар:
— Състоянието е критично… Чернодробната недостатъчност прогресира… Три дни максимум.
Втория глас тя позна дори през стената. Гласът на съпруга ѝ — Оливър.
Лия притвори очи, оставяйки малка цепчица, за да наблюдава. Вратата се отвори.
Оливър влезе, носейки букет цветя, седна на ръба на леглото и хвана Лия за ръката.
Той погали китката ѝ и се наведе по-близо. Беше сигурен, че жена му е под силни седативи и нищо не чува.
И тогава прошепна:
— Най-после. Толкова дълго чаках това. Къщата ти, сметките ти, бизнесът ти… Всичко най-накрая ще стане мое.
Той се усмихна — меко, почти нежно. Лия разбра: на този мъж винаги са му били нужни само парите ѝ.
Оливър се изправи, сложи маската на „страдащ съпруг“ и вече в коридора каза на сестрата:
— Моля ви, следете я внимателно. Много се тревожа… Тя е целият ми живот.
От фалша му Лия едва не повърна. Вратата се затвори.
Лия отвори очи докрай. Сърцето ѝ биеше като лудо.
По коридора се чу плясък — някой миеше пода. После тихи стъпки. Лия събра остатъците от сили и извика:
— Момиче… ела, моля те.
Вратата се открехна. В стаята надникна млада санитарка — слабичка, уплашена, но внимателна. На баджа пишеше „Мария“.
— Да? Зле ли ви е? — попита тя, вече готова да тича за лекар.
— Не… — прошепна Лия. — Искам да те помоля за нещо.
Мария се приближи. Лия хвана ръката ѝ толкова силно, колкото ѝ позволяваше слабостта.
— Слушай ме внимателно. Ако направиш всичко, което ще ти кажа… ти никога повече няма да работиш като санитарка. Никога.
Мария замръзна. Очите ѝ се разшириха.
— Какво трябва да направя…?
Лия заговори тихо, но уверено.
Тя диктува адреса на сейфа, кода, списък с документи, името на адвоката и инструкции — кого да уведоми и кои записи от камерите в клиниката да вземе.
Мария слушаше без да прекъсва. А когато Лия приключи, момичето само кимна:
— Ще направя всичко. Обещавам.
Мария се захвана работа веднага. До сутринта всичко беше готово.
Всички документи за недвижими имоти, бизнеси, инвестиции и сейфове бяха прехвърлени на благотворителен фонд.
На името на Мария беше оформен малък процент от фонда — достатъчно голям, за да забрави завинаги какво е тежък физически труд.
Когато Оливър се върна в клиниката, той беше готов за поредната си актьорска сценка. Влезе в стаята, седна до нея и хвана Лия за ръката.
— Как си? — прошепна с престорена болка.
Лия го гледаше така, сякаш силите напълно я бяха напуснали. Гласът ѝ беше слаб, но ясен:
— Оливър… подписах… документите.
Той застина.
— Кои… документи, мила?
Тя тихо покашля, сякаш се опитваше да събере мисли.
— Прехвърлих всичкото си имущество на благотворителен фонд. Ти няма да получиш нищо.
Лицето на Оливър се изкриви.
— Какво си направила?! Не… не може да е истина!
— Мислеше, че съм сляпа?…
Той избухна:
— Върни всичко! Чуваш ли ме?! Върни! Това е мое! А ти умирай!
— Ти винаги си искал смъртта ми, Оливър. Но, изглежда, тъкмо ти изгуби всичко.
