Маратонът на Олимпийските игри през 1904 г. в Сейнт Луис остава едно от най-странните и опасни събития в историята на модерния спорт. Игрищата са част от Световното изложение в Сейнт Луис, чиято цел е да демонстрира американския прогрес. Вместо триумф на атлетизма обаче, маратонът се превръща в хаотичен експеримент по оцеляване, белязан от измами, медицински безразсъдства и почти фатални инциденти.
Състезанието започва при температури над 32°C и висока влажност. Трасето не е асфалтирано, а представлява прашни, неравни пътища из хълмовете. Автомобили и каруци се движат край бегачите, вдигайки гъсти облаци прах, които затрудняват дишането и причиняват сериозни здравословни проблеми. Някои участници буквално се задушават по трасето.
Сред бегачите се откроява колоритната фигура на Феликс Карвахал, кубински пощальон, събрал средства за пътуването си чрез бягане из родината си. В Ню Орлиънс губи парите си на хазарт и стига до Сейнт Луис на автостоп. Явява се на старта с тежки обувки, дълги панталони и барета; друг състезател отрязва панталона му, за да прилича на шорти. Карвахал тича добре, но спира да разговаря със зрители и дори отклонява маршрута си, за да яде ябълки от овощна градина. Плодовете се оказват развалени, причинявайки му тежки стомашни болки, които го принуждават да подремне край пътя, преди да продължи.
В надпреварата участват и Лен Таунйане и Ян Машиани – първите чернокожи африканци в модерните олимпийски игри. Те са в Сейнт Луис като част от експозиция за Бурската война и бягат боси. Таунйане дори води известно време, но е преследван от глутница кучета и отклонен близо километър от трасето. Въпреки това завършва девети.
Особено тревожна е ролята на главния организатор Джеймс Съливан, който решава да изпробва теория за „целенасочена дехидратация“. По 24,8-милното трасе (тогавашната дистанция на маратона) има само два пункта с вода. В комбинация с жегата и праха това поставя живота на бегачите в риск.
Първоначално за победител е обявен Фред Лорц. След като получава крампи, той изминава около 11 мили с автомобил. Когато колата се поврежда, Лорц слиза и довършва дистанцията пеша. На финала е приветстван като герой и почти получава златния медал от Алис Рузвелт, дъщеря на президента Теодор Рузвелт. Измамата е разкрита навреме, а Лорц твърди, че всичко било „шега“.
Истинският победител е Томас Хикс, но неговият триумф е на границата със смъртта. Около седем мили преди финала той е напълно изтощен и дехидратиран. Вместо вода, треньорите му дават смес от яйчни белтъци и стрихнин – отрова за плъхове, която в малки дози действа като стимулант. Това е първият документиран случай на допинг в модерните олимпийски игри. По-късно получава още стрихнин и глътка бренди. В последната миля Хикс халюцинира, кожата му посивява, а тялото му отказва. Треньорите му буквално го подпомагат до финала, докато краката му се движат механично. След победата той е откаран спешно в болница, губи около четири килограма и никога повече не участва в маратон.
Друг състезател, Уилям Гарсия, е намерен припаднал край пътя. Прахът от превозните средства уврежда хранопровода му и разкъсва стомашната му лигавица, причинявайки почти фатален кръвоизлив. Ако помощта бе закъсняла, той щеше да стане първата олимпийска жертва.
Маратонът през 1904 г. е по-скоро трагикомичен експеримент, отколкото спортно състезание. Един бегач приема отрова като стимулант, друг спи след развалени плодове, трети е гонен от кучета, четвърти изминава част от трасето с кола. Границата между издръжливост и катастрофа е почти изтрита.
След събитието се обсъжда дори премахване на маратона от олимпийската програма. Дистанцията обаче оцелява, а хаосът в Сейнт Луис остава като предупреждение за необходимостта от регулации, медицински контрол и честност в спорта. Историята на този маратон е толкова невероятна, че звучи като измислица, но е реален пример за ранните, неукротими дни на олимпийското движение.
