На следващата сутрин, 17 октомври, съпругата му алармира местната полиция в Хелена. Малко след обаждането започна една от най-мащабните издирвателни операции в историята на Националната гора Кастер Галатин. Екипи от рейнджъри, доброволци и хеликоптери с термовизионни камери претърсваха хиляди акри от дивата местност. Въпреки опита им, няма следи от Марк – нито от него, нито от неговия пикап, който остана заключен на началото на пътеката.
След дни на тщателно претърсване, спасителите започнаха да се съсредоточават върху по-отдалечени и труднодостъпни райони. Теренът бе суров: стръмни скалисти склонове, ледникови потоци, гъсти иглолистни гори. Опитът на Марк в ориентацията в дивата природа правеше изчезването му още по-необяснимо. Екипите започнаха да обмислят възможността за среща с човек или група, които биха могли да го задържат или нападнат.
Месец по-късно, на 14 ноември, един от хеликоптерите забеляза нещо необичайно – малък отвесен отвор, напълно скрит зад гъста растителност, част от природна пещера. Спасителите с голяма трудност достигнаха мястото и откриха Марк. Той седеше неподвижно в тъмнината, оклюмален и почти непознат. Тялото му беше покрито с непозната черна субстанция, подобна на кристализирала сол, а очите му бяха премахнати с изключителна прецизност. Няколко от ветераните в полицията, които видяха сцената, потръпнаха – никой не можеше да обясни как подобно нещо може да се случи дълбоко в дивата природа.
Разследването установи, че някой или нещо е чакало Марк, наблюдавало го е и е използвало дивата среда като капан. Изследванията на черната сол показаха химическа съставка, която не се среща естествено в района, а местата, където Марк е бил открит, показваха признаци на манипулиране – поставени примки и умишлено създадени препятствия, вероятно за да го отклонят от безопасните маршрути.
Психолозите и криминалистите предположиха, че Марк е попаднал на сериен извършител, който е използвал дивата природа като оръжие. Преживяването му в пещерата е обяснено като състояние на шок и полуразстройство – години на самостоятелно оцеляване, комбинирани с травмата от насилието, са го довели до почти животинско състояние на защита и изолация.
След извеждането му от пещерата, Марк беше откаран в болница, където беше стабилизиран и поставен под наблюдение. Физическото му състояние бе тежко: изключителна загуба на тегло, дехидратация и дълбоки белези от контакт с природата и непознатото насилие. Психологическата оценка показа сериозни травматични стресови реакции, но също и невероятна сила на духа – той оцеля, въпреки всичко.
Полицията продължи разследването, но въпреки усилията на екипите и анализите на следите, нападателят така и не беше открит. Мястото беше оставено под наблюдение, а маршрутите на Източната пътека Роузбъд бяха затворени за неопределено време. Историята на Марк Хофман се превърна в предупреждение за всички, които се осмеляват да изследват суровата дивата природа на Монтана: не всичко опасно идва от природата – понякога най-лошото е срещата с друг човек, който чака в сянката.
Марк никога не говори публично за това, което е преживял, освен в няколко интервюта с доверени психолози. Той спомена само тъмнината на пещерата, черната сол и усещането за безкрайно наблюдение, което го е съпътствало до последния момент. Историята му остава една от най-зловещите и мистериозни в американските планини – трагедия, която доказва, че човешката жестокост понякога е по-страшна от дивата природа.
