През октомври 2010 г. петима американски туристи – Джули Гордън, Анджела Карсън, Уилям Уайт, Джон Бол и Брайън Блейк – пристигат в бразилския град Манаус, за да изследват Амазонската джунгла. Те наемат автомобил и се отправят към регион, известен с водопади и гъсти гори. По пътя спират на бензиностанция – това е последният момент, в който са заснети живи.
Групата се регистрира за тридневен поход, като споменава, че има местен гид, но без да записва неговите данни. На 15 октомври те не се връщат. Няколко дни по-късно автомобилът им е открит изоставен. Започва мащабна спасителна операция, включваща военни, кучета и хеликоптери, но без резултат. Единствената следа е скъсана раница, намерена край река, без следи от борба. До декември търсенето е прекратено и случаят остава неразкрит.
Седем години по-късно, през ноември 2017 г., бразилската полиция провежда акция срещу незаконен лагер на златотърсачи. В един склад те откриват пластмасов контейнер с фотоапарат и десетки снимки. На тях са изобразени петима изтощени пленници, вързани за столове в бетонно помещение. Най-зловещото е, че очите на хората са внимателно изрязани от самите снимки.
Полицията разпознава изчезналите туристи. Анализът показва, че снимките са направени между 2011 и 2013 г., което означава, че те са били живи години след изчезването си. Разследващите изучават детайлите от фона и установяват, че мястото е старо подземие от времето на каучуковите плантации.
След проверка на архивите те откриват изолиран имот, собственост на Хектор Силва – бивш офталмолог, лишен от лиценз заради незаконни експерименти върху пациенти. Той е обсебен от идеи за зрението и сетивната депривация.
На 2 декември 2017 г. специални части атакуват имението му. Къщата изглежда изоставена, но откриват скрит вход към подземие. Там намират редица килии. Повечето са празни, със следи от отчаяние по стените. В последната килия откриват жива жена – Джули Гордън, силно изтощена и психически травмирана.
В съседно помещение намират самия Силва, който спокойно работи във фотолаборатория. Той не оказва съпротива при ареста.
По-късно полицията открива масов гроб с останките на останалите четирима туристи. Джули е откарана в болница, където постепенно започва да разказва случилото се.
Според нея, гидът е бил съучастник на Силва. Той ги е упоил с вода, след което те са се събудили вързани в подземието. Силва не ги е измъчвал физически по традиционен начин, а ги е подлагал на продължителна тъмнина – пълна сетивна изолация. Само от време на време ги е заслепявал със силна светлина и ги е снимал.
Той вярвал, че зрението пречи на мозъка да достигне „по-висше състояние“ и че чрез лишаване от визуални стимули може да се постигне ново ниво на съзнание. Изрязването на очите от снимките било символ на тази идея.
С течение на времето останалите пленници не издържат. Един по един те умират от глад, болести и психическо изтощение. Джули оцелява, като си създава въображаем свят и брои секундите, за да запази разсъдъка си.
При повторно претърсване полицията открива дневници на Силва, в които той подробно описва експериментите си без никакво съчувствие към жертвите.
По време на процеса защитата се опитва да докаже, че Силва е невменяем. Прокуратурата обаче показва, че действията му са били внимателно планирани и съзнателни. Съдът го признава за виновен и през 2019 г. той получава над 150 години затвор без право на помилване.
Имението е разрушено, а подземията – запечатани с бетон.
Телата на жертвите са върнати на семействата им за погребение. Джули се завръща в САЩ, но остава тежко травмирана. Тя живее в изолация, избягва светлината и страда от постоянни спомени за преживения ужас.
Историята остава като ужасяващ пример за човешка жестокост и опасността от обсесивни псевдонаучни идеи.
