На голям енергиен форум в София дискусиите се съсредоточиха върху бъдещето на сектора, устойчивото развитие на страната и стратегическите проекти за сигурност и независимост. Сред участниците бяха министър-председателят Росен Желязков, вицепрезидентът Иляна Йотова, както и министрите на енергетиката и финансите. Беше обърнато внимание на ключовите елементи на енергийния микс на България, оптимизацията на потреблението и ролята на ядрената енергия като базов ресурс, осигуряващ около 50% от производството. Желязков отново подчерта договора с „Ботас“, който за 13-годишния си срок може да струва на държавата над 6 млрд. лева.
Големите индустриални проекти, като изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, бяха подчертани като стратегически важни и се очаква да доведат до значително ускоряване на икономическия растеж.
В центъра на вниманието бяха и инфраструктурните проекти – междусистемни връзки с Гърция, връзки със Сърбия и Румъния, терминали за втечнен природен газ, паркове за възобновяема енергия и интелигентни електроенергийни мрежи. Беше отбелязано, че всички те са от ключово значение за енергийната сигурност на страната и за ролята на България като регионален играч в Югоизточна Европа.
Една от централните точки в изказването на министър-председателя Росен Желязков беше договорът с турската държавна енергийна компания „Боташ“, който той описа като погрешно решение, което за 13 години може да струва на България над 6 милиарда лева.
Росен Желязков, министър-председател: „Оставям настрана политическия контекст, оставям настрана правните въпроси, свързани с този договор, но това е проблем, защото към момента той е натоварил „Булгаргаз“ с над 600 милиона, които „Булгаргаз“ не може да изплати. С други думи, ние сме изправени пред един структурен елемент на нашия енергиен сектор, който носи сериозен риск от неплатежоспособност.“
Желязков подчерта още, че в момента от едната страна на везните стои бъдещето на „Булгаргаз“, а от другата – начинът, по който функционира икономиката на страната в условията на политически решения.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че България не трябва да се възприема като периферна държава, а като активен участник в европейския процес на вземане на решения, като същевременно отстоява конкретните интереси на българските граждани. Тя подчерта необходимостта от достатъчно електроснабдяване.
Илиана Йотова, вицепрезидент на Република България: „Нека ви припомня, че България беше една от шестте държави, избрани от Европейската комисия за изграждането на гигафабрика, която наистина ще изисква огромни количества електроенергия.“
Снимки: БТА
Йотова обясни също какво би означавало за България спазването на всички ангажименти до 2050 г.
Илиана Йотова, вицепрезидент на Република България: „Трябва да има ясен и категоричен отговор как ще изглежда нашият енергиен микс и кой енергиен източник ще доминира в него. Също толкова важен е въпросът за оптимизиране на потреблението. Не знам защо в България бъдещето на топлоелектрическите централи се пренебрегва, сякаш въпросът вече е приключен, но не вярвам, че това е така.“
Вицепрезидентът добави, че в действителност стратегическа визия за устойчивото развитие на електроенергийния сектор все още не е приета от Народното събрание.
