Нина гледаше чашата така, сякаш вътре нямаше шампанско, а нещо живо и опасно. Стъклото изстудяваше пръстите ѝ. Около нея звучеше музика, някой вече почукваше с вилица по чинията, жените се смееха твърде шумно, а вътре в нея всичко се свиваше около един-единствен въпрос: защо?
Григор я гледаше право в очите. Усмивката оставаше на лицето му, но погледът беше тежък, нетърпелив. Нина внезапно си спомни една странна фраза, която той ѝ беше казал преди няколко седмици. Бяха седнали в колата след среща с нотариуса и той, без дори да я погледне, беше казал:
— След сватбата ще ти стане по-леко. Аз ще уредя всичко, няма да ти се налага да мислиш за нищо.
Тогава това звучеше като грижа. Сега — като присъда.
— Нина! — извика тамадата. — Младоженците пият до дъно!
Гостите се разшумяха. Някой започна да тропа с лъжица по масата. Григор вдигна чашата си по-високо и леко я допря до нейната.
И в този момент Нина направи нещо, което сама не очакваше от себе си.
Тя се усмихна.
Бавно поднесе чашата към устните си… и рязко изля цялото шампанско върху бялата покривка.
В залата настъпи тишина.
Няколко души нервно се засмяха, мислейки, че е шега. Тамадата замръзна с микрофона в ръка. Бащата на Нина почервеня и веднага се изправи.
— Дъще, какво правиш?..
Но Нина вече гледаше само Григор.
Той не помръдна. Само челюстта му се стегна така, че жилка изпъкна на слепоочието му.
— Случайно беше — каза тихо тя.
— Тогава да налеем ново! — опита се да спаси положението тамадата.
— Не трябва — прекъсна го Нина.
Григор се наведе към нея толкова близо, че тя усети миризмата на парфюма му.
— Сега разваляш всичко — прошепна през зъби. — Усмихвай се и се дръж нормално.
За първи път тя наистина се уплаши от него.
Не от онзи Григор, който носеше лекарства на баща ѝ и я водеше по лекари. Не от учтивия мъж със скъпото палто. А от другия. Истинския. Студения. Жестокия. Опасния.
Нина бавно се изправи от масата.
— Лошо ми е — каза вече по-високо. — Ще изляза да подишам въздух.
— Седни — изсъска Григор.
Но тя вече отстъпваше назад.
Баща ѝ тръгна след нея.
— Нина, какво става?
Искаше да каже. Искаше просто да изрече: „Той сложи нещо в чашата ми.“ Но думите заседнаха. Защото какво, ако греши? Ако Матейчо се е объркал? Ако сега съсипе всичко заради подозрение?
И точно тогава Григор направи грешка.
Той бързо грабна чашата на Нина от масата.
Твърде бързо.
Нина го забеляза. И не само тя.
Матейчо, който стоеше до вратата с поднос, също го гледаше. После изведнъж каза високо:
— Не пипай тази чаша.
Всички се обърнаха към него.
Григор замръзна.
— Какво? — попита студено.
Матейчо бавно остави подноса на масата.
— Чу ме. Не я пипай.
В залата се възцари такава тишина, че се чуваше само музиката и дрънченето на съдове от кухнята.
— Старче, май си прекалил с пиенето? — усмихна се Григор.
— Двайсет години работя тук. Видях какво сипа в чашата.
Някой нервно се засмя.
Бащата на Нина пребледня.
— Какви са тези глупости?..
Григор бавно остави чашата обратно.
И внезапно се усмихна. Спокойно. Почти лениво.
— Тогава да проверим — каза той. — Ако на някого му е скучно.
Нина го гледаше и не разбираше защо е толкова спокоен.
После видя.
Ръцете му.
Докато всички гледаха Матейчо, Григор незабележимо размени чашите.
Вътре в Нина всичко изстина.
— Не трябва — каза бързо тя. — Стига.
Но Матейчо вече беше пристъпил напред.
— Лентата. Червената. Това беше нейната чаша.
Григор тихо се засмя.
— Заповядай.
Взе чашата, която вече беше пред него, и изпи половината на един дъх.
Гостите се разшумяха. Някой каза: „Ето, видяхте ли.“ Бащата на Нина тежко седна обратно на стола.
А Нина гледаше Григор и разбираше: той спечели.
Той нарочно размени чашите.
Сега всички ще си помислят, че старецът е измислил всичко.
Матейчо също разбра. Лицето му бавно посивя.
— Той ги размени… — започна той.
— Стига! — извика бащата на Нина. — Правите цирк на цялата сватба!
Григор въздъхна и театрално оправи сакото си.
— Иване, не се вълнувай. Възрастните хора понякога бъркат реалността.
Нина видя как Матейчо сведе очи.
Стана ѝ ужасно срамно.
Старецът рискува заради нея, а сега стоеше като луд пред всички.
И точно в този момент Григор се залюля.
Едва забележимо.
Друг може би нямаше да обърне внимание. Но Нина видя.
Той веднага се изправи, но след няколко секунди ръката му се плъзна от масата.
— Григор? — попита някой.
Той примигна няколко пъти подред.
После се опита да каже нещо, но езикът му не го слушаше.
Шумът започна да нараства.
— Какво му има?
— Лошо ли му е?
— Викайте линейка!
Григор рязко се изправи, но краката му се подкосиха. Той се блъсна с рамо в масата, събори чиниите, чашите се разлетяха по пода.
И тогава за първи път в очите му се появи истински страх.
— Не… — дрезгаво прошепна той. — Не…
Нина го гледаше, без да помръдва.
Той се задъхваше, опитваше се да говори, но думите се смесваха. Гостите скачаха от местата си, жените пищяха. Бащата на Нина стоеше бял като стена.
Матейчо тихо каза:
— Не е смъртоносно. Видях пакетчето. Силно приспивателно. Искал е да „се умори“ на сватбата.
Нина усети как започва да трепери.
Пред очите ѝ изведнъж изплуваха десетки дребни неща, които преди не беше забелязвала. Как Григор бързаше със сватбата. Как настояваше част от бизнеса да се прехвърли още преди брака. Как постоянно казваше на баща ѝ, че Нина е „емоционално нестабилна“ след смъртта на Стефан.
Стефан.
Тази мисъл я удари толкова силно, че едва си пое дъх.
Тя бавно пристъпи към Григор, който вече седеше на пода, подпирайки се на стол.
— А спирачките в колата на Стефан също ли „случайно“ отказаха? — попита тихо тя.
Той рязко вдигна поглед към нея.
И това беше достатъчно.
Един поглед.
Не изненада.
Не неразбиране.
Страх.
Гол, истински страх.
Нина отстъпи крачка назад, сякаш я бяха ударили.
Баща ѝ чу думите.
— Какво?.. — прошепна той.
Григор се опита да се изправи.
— Ти… не разбираш…
Но Нина вече беше извадила телефона си.
Ръцете ѝ трепереха толкова силно, че едва натисна бутона за обаждане в полицията.
Навън валеше мокър сняг. В залата се носеше миризма на алкохол, храна и счупено стъкло. Гостите мълчаливо гледаха ту нея, ту мъжа, който допреди десет минути седеше начело на масата като бъдещ господар на живота им.
А сега лежеше на пода и гледаше Нина така, сякаш за първи път разбираше: този път всичко не върви по неговия план.
