Гейл е на детската площадка с 5-годишния си син Дейвид, но непрекъснато гледа часовника си с нетърпение, мислейки за домакинската работа и кариерата си. До нея на пейката седи мъж, който наблюдава малко момиченце със сълзи на очи. Когато детето, Емили, го моли за „още пет минути“ игра, мъжът се съгласява с усмивка.
Гейл отбелязва, че няма неговото търпение, и тогава непознатият споделя своята трагична история. Преди шест години той отказал да кара колело с 10-годишния си тогава син Джими, защото бил твърде зает с бизнеса си. Същия ден Джими бил блъснат от кола и загинал. Измъчван от вина за пропуснатите моменти, бащата си обещал да бъде до втората си рожба във всяка секунда. Той обяснява на Гейл, че тези „пет минути“ всъщност са за него – подарък да гледа как дъщеря му расте.
Разказът на мъжа разплаква Гейл и отваря очите ѝ. Тя осъзнава колко крехък е животът, прибира часовника си и оставя Дейвид да играе на воля. От този ден нататък Гейл спира да брои времето, прекарано със сина си, и пренарежда приоритетите си.
