Питър, самотен 62-годишен охранител в увеселителен парк, забелязва на улицата три малки сирачета, които си играят с боклуци, тъй като баба им няма пари за играчки. Трогнат от съдбата им, Питър изтегля голяма част от спестяванията си и им купува годишни карти за парка, за да им подари щастливо детство.
Няколко месеца по-късно шефът му, Рандел, забелязва бедно облечените деца и, мислейки ги за улични натрапници, вика Питър в офиса си с заплаха за уволнение. Когато Питър обяснява, че децата са сираци и той лично е платил картите им, реакцията на шефа му се променя напълно.
Рандел се разплаква и споделя, че самият той е израснал в крайна бедност и никога не е имал възможност да влезе в такъв парк. Вдъхновен от добротата на Питър, шефът решава да удвои заплатата му, за да може охранителят да помага на нуждаещи се деца, без това да застрашава личните му финанси. От този ден нататък животът на Питър се подобрява, а той продължава да се грижи за трите сирачета.
